Скъпи съграждани,

Всяка година, на Трети март – ние свеждаме глава пред подвига на онези знайни и незнайни герои, които извоюваха свободата на България. Ден, в който възкресяваме спомена за страданието и величието на един народ, преминал през векове на изпитания, но съхранил вярата си в свободата.

Подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 година бележи възкресението на българската държавност. Но Освобождението не е само исторически акт – то е резултат от дългогодишна борба. В основата му стоят делото на революционерите, просветителите и будителите, както и саможертвата на хилядите български и чуждестранни воини, пролели кръвта си за свободата на България.

В тази славна епопея Свищов има достойно и почетно място. Именно тук, руските войски форсират Дунав и поставят началото на решителните бойни действия на българска земя. Свищов посреща освободителите с надежда и упование, а неговите граждани оказват подкрепа, съдействие и участие в общото дело.

Днес, 148 години след онези съдбовни дни, наш дълг е да пазим паметта жива. Защото Свободата не е даденост – тя изисква отговорност, единство и грижа към родината. Да бъдем достойни наследници на героите означава да работим за развитието на България, за благоденствието на нашата страна и за бъдещето на нашите деца.

Нека 3 март бъде за всички ни извор на вдъхновение, сила и национална гордост! Нека не забравяме, че когато сме единни, когато поставяме отечеството над всичко, можем да преодоляваме всяко изпитание. И нека всеки ден доказваме с делата си, че сме достойни за святата жертва на нашите освободители!

Да живее България! 

Честит празник!