На 18 май в Художествена галерия „Николай Павлович“ – град Свищов беше представена книгата „Николай Павлович и Свищов – Тридесет и три години от живота на Николай Павлович“. Автор на биографичния труд, в който са включени малко известни факти за свищовския период от живота и творчеството на художника, е почетният гражданин на Свищов доц. д-р Юлия Николова.

На културното събитие присъства кметът на Свищов д-р Генчо Генчев, директорът на дирекция „Култура и културно наследство“ д-р Росен Маринов, обществени личности и граждани, които изразиха своето топло отношение и признателност към автора на книгата и към бележития свищовски творец.

В своето встъпително слово директорът на Художествената галерия Таня Ликова сподели, че издаването на книгата се реализира като част от проект на галерията по повод 190-годишнината от рождението на Николай Павлович и се финансира с подкрепата на Министерството на културата. Г-жа Ликова говори за авторитетната личност на доц. д-р Юлия Николова като дългогодишен преподавател, автор на три монографии, университетски учебници и над 80 научни статии, а също така и автор на книгите „Достойно есть. Свищов през деветнадесетия век и първото десетилетие на ХХ век. Личности, събития, факти“ и „Бащи и синове – една клонка от Шишмановия род“, чрез които ясно личи любовта ѝ към Свищов.

За своята мотивация да напише книгата доц. Николова сподели, че докато е събирала информацията от архива на Николай Павлович, открива че 33 години от своя 58-годишен живот той е прекарал в Свищов и именно това е причината, тя да събере на едно място информация за двата периода, прекарани от художника в родния му град. Тя каза, че е поразена от факта, че в своя втори период от пребиваването си в Свищов, в рамките на 19 години, Павлович е бил изключително продуктивен като творец – нарисувал е 85 икони, 28 портрета, 11 исторически картини, 8 картини на Райна Княгиня, 4 литографии и над 16 скици и рисунки с молив, което е „невероятна работа“. Тя сподели и малко известия факт, че „голяма част от не толкова близките му хора не са знаели, че човекът, който играе с багрите – рисува и вижда само с едното си око“. В своето детство свищовският художник губи част от зрението си, но това не го спира да остави такова богато художествено наследство след себе си. Въпреки това несбъдната мечта за него остава идеята му да изобрази българската история в картини.

Доц. Юлия Николова разказа също за това, колко е удивена от силната обич на двамата братя Николай и Димитър Павлович, които макар и разделени в своя житейски път не спират да бъдат подкрепа един за друг, а писмата помежду им го доказват. Едно от  свидетелствата за тяхната силна връзка е и това, че Димитър Павлович дава на своя син името Николай.

На представянето на книгата беше отбелязан значителният принос на уредниците от Исторически музей – Свищов Никола Николов и Анатолия Тодорова – за документалния и снимков материал, както и на директора на дирекция „Култура и културно наследство“ Росен Маринов, допринесъл с дизайна.

За финал на вълнуващата срещата беше перфектно подбран документалният филм посветен на Николай Павлович – „Време“ (1987), предоставен от Студията за научнопопулярни и документални филми.