„Читалищата в минало и бъдеще време“ е темата на новия брой на списание ЛИК. То излиза в навечерието на 170-годишнината от основаването на първото българско народно читалище, което отваря врати на 30 януари 1856 г. в град Свищов. Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) разказва през акценти от новините от своя архив историята на тези културни институти, често определяни като уникален български феномен. 

Списанието ще бъде представено от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и от главния редактор на ЛИК доц. Георги Лозанов на 30 януари от 12:00 часа в залата на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов. Премиерата на изданието ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина.

„Латинската сентенция казва, че следващият ден е ученик на предходния (Discipulus est prioris posterior dies). Този брой на ЛИК е с уроци за настоящето и бъдещето от миналото на читалищата“, пише във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев и припомня, че те възникват преди 170 години, за да предадат опита от предците, който да съхрани българския народ, както и опита на други народи, с който българите да се развиват. Той посочва, че наименованието на читалищата идва от глагола „чета“ и изброява десет урока, които могат да се вземат от миналото им. Според него първите два урока са, че българите успяваме чрез знанието и именно просветеният народ трябва да продължи да бъде най-голямата цел на България и че знанието изисква участие на всеки човек.

„Трети урок от миналото на читалищата, който ще отведе в бъдещето България, е в достъпността на знанието“, пише генералният директор на БТА. Според него сред уроците, които могат да се научат от читалищата, са, че никой не може да замени живото човешко общуване и че когато сме заедно, трябва да търсим съгласия в името на общността, както вече през три различни столетия правят българите в читалищата. „Шести урок е за политиците, които от архивите на БТА, представени в този брой на ЛИК, могат да научат как предшествениците им начело на държавата ценят читалището в нашия културен и просветен живот“, пише Кирил Вълчев.

„Седми урок е за заможните в България, на които Владимир Зарев припомня в броя, че през Възраждането по българските земи активно работят над 130 читалища благодарение на усилията на по-заможни, просветени и родолюбиви българи“, допълва той. На осмо място Вълчев поставя урока, че България трябва да показва по-добре своите красиви лица, каквито са читалищата – „тази уникална за света институция на знанието и културата“, пише генералният директор на БТА. Според него като урок може да се види и новата посока за развитие на читалището в бъдещето като място за обединяване на българите извън страната с техните многобройни сдружения, училища, фолклорни състави и хорове. „Десети урок, който също научаваме от многото архивни новини на БТА от чествания на годишнини на различни читалища е този, че българите трябва да уважаваме и да отбелязваме като празници достиженията си“, посочва Кирил Вълчев. 

На въпроса как изглежда бъдещето на читалищата в интервю за списание ЛИК проф. Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища, казва: „Бъдещето винаги е светло. Знам само едно – съществували сме 170 години, ще устоим още поне толкова“. В разговор за изданието той посочва също, че читалището не е застинало – то се развива в различни посоки. По думите му то е успешна обществена формула за хората, като форматът му е разпознаваем, популярен и добре приет в обществото. Проф. Дойнов подчертава, че създаването на читалищата преди повече от век и половина се превръща в качествено нов скок на българския народ. Той припомня наблюдението на Симеон Радев, че докато другите балкански народи правят своите революции с мечове, то българският народ тръгва към революцията с книга в ръка.

„Не бива да забравяме, че читалището е жив организъм и от неговите членове зависи създаването на благотворна среда за срещи, за обучение, за привличане на деца и младежи към дейността“, казва в интервю за изданието д-р Силва Налбантян-Хачерян. Тя, с участието на колеги от Министерство на културата, изготвя досието, с което на 8 декември 2017 година Междуправителственият комитет към Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) вписва в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство кандидатурата „Българското читалище: практически опит в опазването на жизнеността на нематериалното културно наследство“.

Според нея и през 2026 година, 170 години по-късно, читалищата са все така важни за своите общности в градовете и селата, защото не само не са изменили на своята културно-образователна функция, но и са я развили в модерни дейности.

В интервю за ЛИК изпълнителният директор на Фондация „Глобални библиотеки – България“ Спаска Тарандова казва, че „днешните читалища се нуждаят от нова енергия, от реформи, от социална и политическа подкрепа, за да осигуряват ефективни условия за достъп до информация и култура, възможности за учене през целия живот, комуникация и социализация на местната общност“. Според нея читалищата имат място в комуникативната верига, която включва четенето и библиотеките за хората от всички възрасти само ако разполагат с релевантни на нуждите на своите читателите колекции, достъпни в различни формати, на място или онлайн. „Всички останали дейности – читателски клубове, срещи с писатели, творчески ателиета, ще стимулират и ще поддържат читателските навици – имат допълваща роля“, казва г-жа Тарандова. Пред ЛИК тя разказва още за мисията на Фондация „Глобални библиотеки – България“ и как дейността на организацията подпомага достъпа до фондовете на читалищните библиотеки.

В навечерието на знаковата 170-а годишнина от началото на читалищното дело у нас екип от кореспонденти на БТА се свърза с ръководителите – председатели и секретари, на едни от най-знаковите читалища в страната, избрани сред допитване до Съюза на народните читалища. В анкетата на списание ЛИК звучи съвременният глас на първите три читалища в България – тези от Свищов, Лом и Шумен, както и на читалището от Враца – едно от читалищата с най-голямо финансиране в страната, от Благоевград – читалището, което се помещава в най-голяма сграда, читалище „Родина“ от Стара Загора, което е с най-голяма библиотека, и от Севлиево – едно от читалищата, които развиват най-активна дейност. В разговора звучи и гласът на читалище „Мечталище“ от София – едно от най-младите читалища в страната. „Най-голямо удовлетворение ни носи това, че след 170 години читалището е неотменна част от нашия град. Читалището се ползва с обичта на хората и е от малкото институции, за които хората казват „Нашето…“. Когато чуете „Нашето читалище…“, това обяснява всичко“, казва за ЛИК Пламен Александров, председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“ в Свищов. 

„Щастливата връзка между регионалните читалища и творческите усилия на българските писатели е очевидна“, казва в интервю за списание ЛИК писателят Владимир Зарев. По думите му най-важното качество на културата, която се осъществява в читалищата, е нейната неподправеност и автентичност. „За разлика от претенциозното съвършенство, което се изисква от професионалните артисти, дейността на читалищата се основава на непретенциозност и масовост, следователно тя дава възможност на участниците в тази дейност не само да консумират култура, човешка духовност, но и чрез себе си да ги създават, да участват активно във вдъхновяващия творчески акт“, казва още писателят.

В тематична хронология са представени акценти от богатия архив на БТА, в който се съхраняват хиляди новини, разказващи за историята на читалищата в страната ни – някои от най-старите публикации са на повече от век. В списанието са поместени части от тях, които обрисуват развитието на тази специфично българска културна институция. Чрез новините се разкрива ролята и значението им – както в големите, така и в малките населени места, което се развива и следва духа на времето.

В хронологията на изданието е поместена информация за разнообразни конгреси, инициативи на самодейци, отличия, обогатяване на фондове и нови занимания на читалищна сцена, отбелязване на различни чествания и др. В едни от първите новини дори – от първата половина на ХХ век, се говори и за това как читалищата са популяризирани пред чуждестранни гости или в пресата на съседните ни държави. 

„Между традицията и бъдещето: 10 стратегически дилеми пред българските читалища“ е заглавието на статията на Юрий Вълковски, директор на фондация „Народни читалища“. „В българските читалища днес, макар и встрани от светлините на медийното внимание, се усеща автентичен подем“, пише той. По думите му, въпреки ограниченото си финансиране, много читалища организират нови фестивали, разширяват школи и клубове, библиотеки се отварят за все по-малки читатели, които все по-често са сцени за гостуващи театрални и музикални представления и състави, а на места започва възраждане и на представянето на български и европейски филми. В селата читалищата отдавна са излезли от тясно дефинираната културно-просветна роля и са активно ангажирани в широк спектър от обществени, социални и дори здравно-информационни дейности. „Ролята им за опазването на българския фолклор остава незаменима“, пише Вълковски. На страниците на изданието е публикувана и карта на читалищата в България, изготвена от фондация „Народни читалища“. 

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Януарският брой на тема „Читалищата в минало и в бъдеще време“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/72. 

Източник: БТА - https://www.bta.bg/bg/news/lik/1052100--chitalishtata-v-minalo-i-badeshte-vreme-e-temata-na-spisanie-lik-prez-yanuari