На 30 януари 2026 година отбелязваме една изключително значима за българската култура годишнина – 170 години от основаването на Първото българско читалище и началото на читалищното дело в България. Това е празник не само на една институция, а на българския дух, на стремежа към знание, култура и просветление.

Историята на българското читалище започва през 1856 година, в епохата на Българското възраждане – време на национално пробуждане, будни умове и силна вяра в бъдещето. Именно тогава, почти едновременно, в Свищов, Шумен и Лом се създават първите читалища – като доброволни културно-просветни средища, основани от родолюбиви българи, осъзнали, че пътят към свободата минава през образованието, книгата и духовното израстване.

За нашия град Свищов е гордост да бъде мястото, където е поставено началото на това революционно за българската духовност начинание. Тази чест ние дължим на далновидните наши съграждани Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин, чиито имена изричаме с признателност и преклонение. И когато говорим за Свищовското читалище, не може да пропуснем името на Кирил Д. Аврамов – дарил забележителната сума от 200 хил. златни лева за построяване на красивата читалищна сграда, превърнала се не само в архитектурен символ на града, но и свидетелство за неговия дълголетен духовен кипеж.

Първите читалища са били много повече от библиотеки. Те са били училища, сцени, клубове, места за разговор и среща на съмишленици, огнища на национално самосъзнание. В тях се е четяло, учело, пеело, играело, обсъждало бъдещето на България. Читалището се превръща в символ на общност, солидарност и духовна съпротива.

През изминалите 170 години читалищата не просто оцеляват – те се развиват, множат и утвърждават като неизменна част от духовния живот на всяко българско селище – било то голям град или малко село. Те съхраняват езика, традициите, фолклора, историческата памет и предават културното наследство от поколение на поколение. В продължение на десетилетия читалището е било и често остава единственият културен дом на общността.

Днес читалищата продължават да изпълняват своята важна мисия, но в едно коренно различно време. Те са пространства за образование, творчество, социални дейности и културен диалог. В тях се развиват самодейни състави, работи се с деца и младежи, организират се празници, изложби, срещи и инициативи, които поддържат жив духа на местната общност.

Същевременно читалищата са изправени и пред сериозни предизвикателства – демографски промени, ограничени финансови ресурси, нужда от модернизация, привличане на млади хора и адаптация към дигиталната среда. Тези проблеми не бива да бъдат премълчавани, защото именно осъзнаването им е първата стъпка към тяхното преодоляване.

Затова, когато говорим за бъдещето, е важно ясно да заявим: читалищата трябва да се развиват, без да губят своята идентичност. Верни на своето революционно за времето си начало, читалищата трябва и днес да отговарят на съвременните потребности, да бъдат отворени към новите технологии, към съвременните форми на култура и образование, към партньорства и иновации. Да бъдат място, където традицията среща модерността, а миналото вдъхновява бъдещето.

Нека читалищата останат живи центрове на общността – гъвкави, привлекателни и адекватни на новите потребности на обществото, но винаги верни на своята основна мисия: да пазят и развиват българската духовност.

Днес отдаваме почит на всички онези безименни и именити читалищни дейци – будители, библиотекари, самодейци, ръководители и доброволци, които със своя труд и всеотдайност поддържат този уникален български модел жив вече 170 години.

Честит празник на българското читалище!

Честит празник на българския дух!

Генчо Генчев,

Кмет на община Свищов