• понеделник, 26 септември 2022
  • 251 преглеждания

Бяха наградени лауреатите в поетичния конкурс "Свищовски лозници 2022"

На 25 септември 2022 г. в Свищов се състоя награждаването на лауреатите в поетичния конкурс „Свищовски лозници“. На камерна сцена при Първо българско читалище бяха връчени наградите на Васил Аврамов от гр. Левски – първо място, Здравка Христова от гр. Русе – второ място и Светлана Андреева от гр. София – трето място. Журито в състав Ваньо Вълчев – председател, Георги Драмбозов, Людмил Симеонов и Стефания Цанкова присъдиха и две специални (поощрителни) награди на Христина Главанова от гр. Севлиево и Иванина Стоева (12 г.) от гр. София.

Ежегодната литературна награда „Златно дунавско перо“ за 2022 година беше връчена на писателя Георги Кушвалиев.

Церемонията по награждаване завърши с представянето на най-новата стихосбирка „Някой разказва“ на свищовския поет Иван Антонов. Представянето направи поетът Кънчо Великов, а за музикалния фон се погрижи Бисера Друмева.

Ето и наградените стихотворения:

 

 

ПЪРВА НАГРАДА

 

ХРАМОВ ПРАЗНИК

Васил Йорданов Аврамов, от гр. Левски

 

Храмов празник.

Зовящи за служба камбани.

Като ангелски пух – ноемврийски снежец.

Към манастира – тълпи от миряни.

У притвора – вечния просяк слепец.

 

На педя месалче, край пътя за храма,

Едно слабичко русо момче

предлагаше билки, в Родопа набрани,

с посинели от хладното утро ръце.

 

Но случи се – лъскаво мощно возило

изръмжа като звяр с мръсна газ и

пришпорено с едиколко си сили,

сергийката бедна прегази.

 

После някакъв униформен мустак,

довтасал със потна муцуна,

закрещя: „Марш оттука бе, гламав хлапак,

че виж си намазал гумите!“

 

И момчето си тръгна – покорно и свито,

стиснало в шепа премазани билки.

А крачката му тънички се преплитаха

по калдъръмената настилка.

 

И само  край притвора, там, сред тълпата

простена нечуто и горко слепеца –

съзрял сред гъмжилото зрящи сълзата

На Майката Божия с Младенеца.

 

ВТОРА НАГРАДА

 

ПОСЛЕДНИЯТ ЗАРЕЗАНОВЕЦ

Здравка Петрова Христова, гр. Русе

 

На старците останали по един в родните села,

и на незабравимите свищовски лози – тези отпреди Първата световна война.

 

Дъгите на нощта ли се пропукаха?

И рукна вино-изгрев между тях

над къщи в глуха самота прихлупени,

с горчива жилка бавно се наля…

Мъртвило? Не, виж! Там прекръстват двора

изкосо две куцукащи следи

и до мъждукащ още жив прозорец

самотен старец масата реди.

 

Жрец сякаш във олтар на дни изстинали

нацежда вино в обжежен пахар

в самоизмама: „Ех, да би наминали

за празника човек… пък даже звяр…“

От жал изтръпнал изгревът изтече

в пахара и душата му се сля

със виното. То кипна и завлече,

подпали делничната самота.

 

Отприщи спомени. И по баирите

във чуканите черни полуда

мъзгата. И се змейнаха накипрени

със живи пъпки мъртвите лозя.

И шарен водопад от свидни сенки

възкръснали – сокаците заля.

Пендари лъснаха, звънтяха менци

и на мегдан хоро се завъртя.

И мъртвото му либе непрежалено

излезе и го хвана за ръка

„Ела!“ И се стопиха двама в залеза

към сенките на Райската лоза…

………………………………………………….

 

Луната леко с бледите си пръсти

на стареца студеното лице

докосна, от пахара го поръси:

„На Зарезан Любимата го взе!“

 

ТРЕТА НАГРАДА

 

СВИЩОВСКИ ЛОЗНИЦИ

Светлана Стоянова Андреева – Йонкова, гр. София

 

Дунава люлее в белите си длани

есенното слънце, времето пълзи…

Греят кехлибари – медени гердани -

и на Бог се кланят майките лози.

Кос ще се обади и пчела ще звънне,

а земята пее, пее за любов…

Бъчвите от жажда в избите ще гръмнат –

празниците с кана идват във Свищов.

Колко много мъдрост в лудостта си носят!

Виното приказва, а кръвта гори!

Времето се спира кротко, без въпроси,

да отпие глътка лозови искрѝ.

Колко много сватби през октомври стават,

че животът вечен да се оплоди!

Светлите лози с небето се венчават,

та напролет рожба пак да се роди.

 

СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ /ПООЩРЕНИЯ/

 

ТОДОРОВДЕН

Христина Борисова Главанова, гр. Севлиево

 

Още малко ще я има тази пряспа белолика…

То се знае – с февруари са си лика и прилика.

Но полека, неусетно се промъква в календара.

Ето, март едва се вижда как пристъпва тук полека.

Стрък иглика из лехите носи радост за човека.

И си казваме с усмивка, че за празник сме готови –

щом и слънцето изгрее, ще дочакаме и Тодор.

Конче мое хвърковато, твоят празник вече чука

за да хукнем с ветровете пак за здраве и сполука.

Ще се метна на седлото! Ти с мънистен наниз ситен

ще отметнеш дълга грива и ще тропнеш със копита –

бърз, напет, красив и силен… Алени пискюли кича

за да може, щом поемем, като вихър да затичаш.

И понеже с гордост носиш славата на хергелето,

знам, че няма да се маеш, щом препуснем през полето.

Виж, след нас препускат други – все решили да са първи,

а кушията се вихри, даже слънце ще надзърне

за да види – що за чудо с тропот, с викове се носи?

Бягат шеметно конете. Няма време за въпроси.

А ездачът на седлото, ниско сведен с теб се слива

и пришпорва те. А ти си сбрал могъщество и сила.

В твоя устрем разпознавам минало и стара слава,

затова и гордостта ни в празника се въплъщава.

Казват, Конският Великден в този ден се отбелязва

затова до късно свети и не бърза да залязва

даже слънцето в небето. Март е, топлина възлиза.

Млад ездач напето язди пременен със бяла риза.

И е хубаво, и светло. Празникът душите пълни.

Като  пролетен  предвестник радостта ни ще покълне.

 

ЛОЗИ

Иванина Станимирова Стоева, гр. София, 12 годишна

 

С допира на времето небето взе да се изпълва с багрите на листопада,

мириса на грозде, тъгата на радостта и играта на листата.

Моментни картини се изпълниха на това небе, небето с толкова много

спомени,

небето над най-реалните истории, небето над лозниците.

Чепка по чепка, листо по листо

и гроздето в изба, едно по едно.

Контраст от нюанси на лилаво до синьо,

и вино червено не е само от жажда тъй силно…

Истории добити

и разкази в глътки,

с вино изпити,

цветове във бутилки

и вечни песни запечатани в коркови тапи.

 

Зелени, зелени листа,

Живописно зелени

Със толкова много неща,

Които могат те да разкажат…