• Дата: 22.06.2022 - 27.06.2022
  • Час: 9,00
  • Място: Свищов

Община Свищов подготвя юбилейно честване по повод 160-годишнината на проф. Иван Шишманов.

Събитията ще се състоят през месец юни, когато е и рожденната дата на видния свищовски възрожденец.

 

ПРОГРАМА

 

20 юни (понеделник)

  • От 14.00 ч. в зала №1 на Община Свищов

Ученическо състезание „Какво знаем за проф. Иван Шишманов“

_________________

  • От 17.00 ч. в къща музей „Алеко Константинов“

Шишманова вечер.

Премиера на книгата „Бащи и синове. Една клонка от свищовския Шишманов род“.

Участват: доц. д-р Елена Гетова (ПУ „Паисий Хилендарски“); Райна Константинова (изд. „Иврай“, София); доц. д-р Юлия Николова (автор на книгата), Веселина Спасова и Маргарита Колева (ПБНЧ „Еленка  и Кирил Д. Аврамови – 1856).

_________________

21 юни (вторник)

  • От 16.00 ч. в Етнографския музей

„Съкровищата на Сладкаровата къща“ – 40 години от създаването на Етнографски музей – Свищов.

_________________

  • От 17.30 ч. на камерна сцена в ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови 1856

Прожекция на филма „Вярвам в гения на българския народ – проф. Иван Шишманов“.

Среща с творческия екип на филма.

_________________

22 юни (сряда)

  • От 19.30 ч. пред паметника на проф. Иван Шишманов

Общоградско поклонение.

Ритуал за поднасяне на венци и цветя пред паметта и делото на проф. Иван Шишманов.

  • От 20.30 ч. на площад „Алеко“ (при лошо време в салона на читалището)

Концерт-спектакъл „По течението на синия Дунав“ на Държавна опера Русе

 

Възможни са промени в програмата.

_________________________________

На 22 юни 2022 година се навършват 160 години от рождението на бележития българин проф. Иван Шишманов.

Жизненият му път започва през 1862 г. от град Свищов. Родът на Шишманови се смята за издънка от последната царска династия преди заробването. Семейната среда е особено благоприятна за ранното проявяване на литературни наклонности и културни интереси у будното дете Иван и след като завършва педагогическо училище в Прага, едва 20-годишен, учителства в Свищовското класно училище, като бил едновременно и директор на основните училища в града. Скоро обаче интелигентният младеж е привлечен на служба в столицата като подначалник в Министерството на просвещението. Жаждата за по-високо образование го отвежда последователно в университетите на Йена, Лайпциг и Женева.

Получил образование в известни западни университети, владеещ няколко чужди езика, той използва своите предимства за да бъде максимално полезен на своя народ. Иван Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет) и негов дългогодишен преподавател. Редовен професор е от 1911 г. 

През 1903 г. е министър на просвещението. Докато е министър, отваря пътя на образователни и културни институции, без които не бихме могли да си представим историята и духовността на България – Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата Детска забавачница у нас, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища (учредителният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 г.), библиотеки и др.

Като човек с широк кръгозор, европейско образование и възгледи той изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с достиженията на европейската наука и изкуство.

Иван Шишманов е основател и редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. В него обнародва много фолклорни и др. научни материали и изследвания. На страниците на сборника е публикуван най-напред романът на Иван Вазов „Под игото”.  Като братовчед на Алеко Константинов прави всичко за популяризиране на творчеството на този бележит наш писател и негов съгражданин от Свищов. Близък приятел е на Цветан Радославов и роднина на Александър Божинов, други видни свищовци и изявени творци.

Проф. Иван Шишманов е син на своята епоха и гражданин на една бъдеща България, която е виждал в мечтите си – просперираща, културно извисена и категорично заела място в голямата европейска структура от държави и модерни общества – „Да бъдем европейци и все пак българи” е неговият девиз. Умира в Осло през 1928 година.